Великата красота

Великата красота
	Великата красота
La grande bellezza
Режисьори	Паоло Сорентино
Продуценти	Никола Джулиано; Франческа Чима; Фабио Конверси
Сценаристи	Умберто Контарело; Паоло Сорентино
Базиран на	от Паоло Сорентино
В ролите	Тони Сервило; Карло Вердоне; Сабрина Ферили
Музика	Леле Маркители
Оператор	Лука Бигаци
Монтаж	Кристиано Травалиоли
Филмово студио	„Indigo Film“
Жанр	трагикомедия
Премиера	21 май 2013 (Кан) ; (Кан)
Времетраене	142 минути
Страна	Италия
Език	италиански
Бюджет	$ 12 000 000
Приходи	$ 29 500 000
Външни препратки
	IMDb Allmovie
	Великата красота в Общомедия

„Великата красота“ (на италиански: La grande bellezza) е италиански трагикомичен филм от 2013 г. на режисьора Паоло Сорентино.

Сценарият на филма е написан съвместно от Сорентино и Умберто Контарело. Снимките на филма започват на 9 август 2012, в Рим. Премиерата на „Великата красота“ е на 21 май 2013 г. на Фестивала в Кан, в селекция за наградата „Златна палма“. Филмът е показван и на Международния филмов фестивал в Торонто през 2013 г., както и на Европейския филмов фестивал в Рейкявик през 2013 г.

Филмът печели „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм на 86-ото издание, както и „Златен глобус“ и Наградата на Британската филмова академия в същата категория.

„Великата красота“ е копродукция на италианските компании Медуза Филм и Индиго Филм, както и френската Babe Films, с подкрепата на Народната банка на Виченца, Патé и телевизионния канал Франс 2 Синема. Бюджетът на продукцията е 9,2 млн. евро^[2], а приходите достигат 29,5 млн. евро.^[2]

Сюжет

Филмът започва с цитат от книгата „Пътешествие до края на нощта“ от Луи-Фердинан Селин: „Да се пътешества е много полезно, защото задвижва въображението. Останалото е лудост и болка. Нашето пътешествие е изцяло въображаемо, което е и неговата сила.“ Главният герой е Джеп Гамбардела, дошъл в Рим на 26-годишна възраст. Той пише първия си и единствен роман „Човешкият апарат“ и оттогава не създава нищо друго, освен статии и интервюта с претенциозни творци, а основното му занимание се свежда до комфорта на светския живот. След партито за 65-ия му рожден ден, което завършва с неочаквана новина, свързана с неговото минало, Джеп усеща неудовлетвореността от начина си на живот, поглеждайки по нов начин на средата и себе си, за да се преоткрие на фона на красотата и величието на вечния град.

В ролите

Изпълнител	Роля
Тони Сервило	Джеп Гамбардела
Карло Вердоне	Романо
Сабрина Ферили	Рамона
Карло Бучиросо	Лело Кава
Галатеа Ранзи	Стефания
Памела Вилореси	Виола
Джорджо Пасоти	Стефано ^[3]

Интересни факти

Един от основните източници на вдъхновение на Паоло Сорентино за този филм е идеята на Гюстав Флобер да напише роман за Нищото. В писмо до Луиз Коле („Петък вечер“, 16 януари 1852 г.), част от кореспонденция, водена по време на написването на „Мадам Бовари“, Флобер споделя: „Най-много бих искал да напиша книга за нещо незначително, книга без външна връзка, която да се задържа сама с вътрешната сила на стила, както земята, без нищо да я подкрепя, се задържа във въздуха; книга, която почти да няма сюжет или чийто сюжет да бъде почти невидим, ако е възможно. Най-хубави произведения са тези, в които материалното е най-малко; колкото повече изразът се доближава до мисълта, колкото повече думата прилепва и се слива с нея, толкова по-хубаво е произведението. Мисля, че това е бъдещият път на изкуството.“ ^[4] За идеята на Флобер Сорентино казва: „Под нищо той има предвид клюки и слухове. Хилядите начини за губене на време, нещата, които ни дразнят или доставят удоволствие, които обаче са толкова мимолетни, че ни отвличат от смисъла на живота. Това нищо е водещо в живота на много хора.“ Той още казва, че иска да изследва: „Как онова, което си определял като вулгарно и грозно, изведнъж може да ти се разкрие като изненадващо красиво. И в това е прелестта на живота.“^[2]

В интервю Сорентино споделя, че един от вариантите за заглавие на филма бил именно „Човешкият апарат“ – заглавието на измисления роман от Джеп Гамбардела във филма.^[2]

Героинята Талия Консепт черпи от реалната личност на пърформанс изпълнителката Марина Абрамович.^[2]

Филмът е посветен на италианския ръгбист и журналист Джузепе Д’Аванцо – близък приятел на Паоло Сорентино, починал по време на снимките на филма.^[2]

В реплика от филма персонажът на Тони Сервило – Джеп Гамбардела казва: „Кой съм аз? Така започва един роман…“. Този роман е „Надя“ на Андре Бретон от 1928 г. Романът, смятан за един от най-важните текстове на Сюрреализма, описва с неутрален тон 9 дни от живота на автора, в които той общува с млада жена на име Надя. През 1964 г. Бретон публикува преработено издание на книгата. Централната част на „Великата красота“, която изследва взаимоотношенията между Джеп и Рамона, се основава именно на този роман.^[2]

Награди и номинации

Категория	Номиниран	Резултат
Оскар (2 март 2014 г.)
Най-добър чуждоезичен филм		награда
Награда на БАФТА (16 февруари 2014 г.)
Най-добър чуждоезичен филм		награда
Златен глобус (12 януари 2014 г.)
Най-добър чуждоезичен филм		награда
Европейски филмови награди (7 декември 2013 г.)
Най-добър филм		награда
Най-добър филмов монтаж		награда
Най-добър режисьор	Паоло Сорентино	награда
Най-добър актьор	Тони Сервило	награда
Най-добър сценарий	Паоло Сорентино и Умберто Контарело	номинация
Сателит (23 февруари 2014 г.)
Най-добър чуждоезичен филм		номинация

Източници

↑ ^а ^б La grande bellezza (2013) // The Numbers. Посетен на 4 септември 2016.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж Информация в IMDb
↑ Пълен списък на актьори и роли - „Великата красота“ // Internet Movie Database. Посетен на 14 април 2018.
↑ Гюстав Флобер, „Писма до Луиз Коле“.

Външни препратки

„Великата красота“ в Internet Movie Database (Проверено на 4 септември 2016)
„Великата красота“ в Allmovie (Проверено на 4 септември 2016)
„Великата красота“ в Rotten Tomatoes

[numbers-1] а ^б La grande bellezza (2013) // The Numbers. Посетен на 4 септември 2016.

[Imdb-2] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж Информация в IMDb

[imdbcast-3] Пълен списък на актьори и роли - „Великата красота“ // Internet Movie Database. Посетен на 14 април 2018.

[4] Гюстав Флобер, „Писма до Луиз Коле“.

[1]

[2]

[3]

[4]